ЗАЧЕРВЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от зачервявам1 и от зачервявам се. Накладоха печката до зачервяване, за да се стопля и изсуша. К. Митев, ПБ, 188. Най-високо съдържание на витамин С шипките притежават при достигане на пълното им зачервяване. М. Киров, ТК, 19.
2. Червенина върху кожата на тялото, обикн. в резултат на възпаление или друго болестно състояние. Отокът, зачервяването и болката ни говорят за инфекция, предизвикана от бързото размножаване на микробите. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 9.
– Друга (диал.) форма: зачървя̀ване.
ЗАЧЕРВЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от зачервявам2 и от зачервявам се; зачервеняване.
– Друга (диал.) форма: зачървя̀ване.