ЗАЧÈРКВАМ, -аш, несв.; зачèркна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зачèркнат, св., прех. 1. Драсвам, изписвам черта върху нещо написано, за да не се чете, да не е валидно; задрасквам2, зачертавам2, заличавам2. Пишеше на големи листове бяла хартия. Правеше съвсем малко поправки върху написаното и малко зачеркваше. СбАСЕП, 78. Той зачерква ненужното, тя отново преписва. Сл. Македонски, ЕЗС, 125. Виолета написа с молив на масата 5000 и веднага зачеркна цифрата. Д. Кисьов, Щ, 197.
2. Прен. Премахвам, отстранявам нещо или някого от някъде, отказвам се от нещо, някого; заличавам2. – Знаеш ли какво искат от мен тия алчни и безскрупулни хора? Да зачеркна цялото си минало, име, авторитет. Б. Балабанов, Избр. п, 180. Не тръгват хората на черква, / че Бог / не бил помръднал пръст. / Но кой тогава ги зачерква, / кой бавно слага / кръст след кръст? В. Сотиров, Ст, 6. От тази случка го зачеркнах като приятел. зачерквам се, зачеркна се I. Страд. от зачерквам. Що се отнася до езерца, статуи, беседки и други спомагателни и второразредни мероприятия, то те са съвършено нерентабилни и затова трябва да се зачеркнат от проектосметните документации. П. Незнакомов, СНП, 26. II. Възвр. от зачерквам във 2 знач. Когато си обучавал младежите, това имало ли е някакво вътрешно покритие, или не е значело нищо. Дали не си изпитвал себе си чрез тях? Дали може да се разчита на тебе, или трябва сам да се зачеркнеш? Бл. Димитрова, Лав., 234.
– Друга (остар. и диал.) форма: зачъ̀рквам.