ЗАЧЕРНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зачернèя, -èеш, мин. св. зачерня̀х, прич. мин. св. деят. зачерня̀л, -а, -о, мн. зачернèли, св., непрех. 1. Започвам да ставам черен; почернявам. Тогава пустинната голина на Черни връх зачернява от човешкия мравуняк. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 7. ● Нар.-поет. черен ще зачернея. Никога не ще го [убития Щерьо] видят на нивата, нито след ралото, ни със сърп в ръка. Браздите черни ще зачернеят по него. К. Петканов, СВ, 218.
2. Зачернявам се. Ала когато друмът свърна под Гарван и отпред зачерня едрата маса на Трапезица, конят се препъна. Ст. Загорчинов, ДП, 264. Не успяха / плащ снежен вихрите навред да застелят, / а веч по белите плещи на всякой рът / и чал издигнати колиби зачерняха. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 22.
ЗАЧЕРНЯ̀ВА МИ несв.; зачернèе ми св., непрех. Прилошава ми и пред очите ми става тъмно, черно, губя съзнание; причернява ми. И болестта се усили. Току зачернее човеку пред очите, удари го в глава, отще му се всичко – легне. Елин Пелин, Съч. I, 72.
ЗАЧЕРНЯ̀ВАМ СЕ несв.; зачернèя се св., непрех. Започвам да изпъквам, да се откроявам с черния или тъмния си цвят; зачернявам. Щом се стопеше снегът и се зачернееше малко земица край слоговете, мама казваше: – Скоро ще направя зелник от коприва. Кр. Григоров, ОНУ, 124. След него войниците се зачерняват на върха и бързо изчезват на другата страна. Й. Йовков, Разк. I, 89. Вперили очи сè към завоя и гледат да се зачернее нещо живо. Ив. Вазов, Съч. VI, 130. Покрай пътя, из едва поръсената със сняг земя, се зачерняха първите гробове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 172.
– Друга (диал.) форма: зачърня̀вам.