ЗАЧÈРНЯМ, -яш, несв.; зачèрня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане черно, тъмно; затъмнявам1. Църквата не побираше дошлия народ. Множеството зачерняше улицата, подпираше кирпичената ограда на училището. М. Яворски, ХСП, 91. Навън отново валеше. Плътни облаци зачерняха небето. Светкавици прорязваха мрачината и полето потреперваше от тътена на гръмотевиците. Ив. Планински, БС, 31.
2. Прен. Ставам причина някой да ме жалее, да бъде в черно, в траур. Мишо Драгалевски .. излезе от базата си, яхнал огромен кон. Офицерите го чакат с тревога, защото не са сигурни дали ще се върне или ще зачерни своята Донка, преди да е стъпил на Добруджанска земя. А. Каралийчев, С, 60.
3. Прен. Правя някого нещастен, причинявам на някого зло, срам и под. Накара ме силом да дам момичето си на другиго. Хем чедото си зачерних – хем аз влязох в грях. П. Тодоров, Събр. пр II, 368. После отново се възви към Петканов и го замоли: – Иди си, баби! Не ни зачерняй. Ще ни подпалят къщата. К. Калчев, ЖП, 343. Какви ли не лудории прави Теньо Гълъбарев! Ходи, дивя, па накрай и четири години в затвора прекара. Посрами родители, роднини и близки, зачерни майка си, а баща си без време в гроба изпрати. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. – Тате, не ми се сърди. Не ме кълни. Обичам Лило и сама му пристанах. Не ме е крал, с добро отидох при него. Не ме зачерняй, тате, пред цяло село! Прости и елате с мама на сватбата ми! П. Здравков, НД, 169. // Правя нещо да е изпълнено с нещастие, мъка. Защо, джанъм, тогава и бедните, и богатите все без обич се женеха? Зачерни той нейния живот и тя зачерни неговия. Л. Михайлова, Ж, 95. – Прости ми, сестрице! Сърцето ми се къса, като ти говоря тъй, но какво да правя! Ако го обичаш, върни се при него. Ако не го обичаш, дай ми го, не зачерняй живота ми! И. Петров, НЛ, 217.
4. Прен. В съчет. с име, лице и др. Правя някой или нещо да стане за срам; посрамвам, опозорявам. Останах млада вдовица, което бях чула от мъжа си, него държах. И благодаря на бога, не му зачерних името. П. Тодоров, Събр. пр II, 172. Въздигнаха в очите на цял свят .. нашето народно име, което някои лъжливи и враждебни лица бяха са помъчиле да зачернят. НБ, 1877, бр. 71, 275. И това зачерни навечно славата на тези авантюристи с печата на черний срам. П. Кисимов, ОА II (превод), 177. зачерням се, зачерня се страд. Аз с тези хора наедно съм престоявал и няма да оставя да им се зачернят лицата от измислици. П. Тодоров, Събр. пр II, 376. Тошка знае: тежко ѝ е, майка е, син е заровила. Но защо се сърди на нея, крива ли е тя за нещо? Та не се ли зачерни и нейният живот, не се ли затри и нейната младост? Г. Караславов, Тат., 13. О, победителю, погледай синилата / на Македония печална по снагата! / За дом зачернен днес да се зачерни село / и град! К. Христов, ПП I, 43.
ЗАЧÈРНЯМ СЕ несв.; зачèрня се св., непрех. 1. Ставам черен, тъмен; почернявам. Като влязоха в село, улиците и мегданите се бяха зачернили от развълнуван и изплашен народ. Ил. Волен, НС, 53. Гледаш, небето се е зачернило, .., не се чува да бръмне дори мушица, а отведнъж духне такъв силен вятър, че почва да кърши клоните. Кр. Григоров, Р, 39.
2. Изпъквам, откроявам се с черния или тъмния си цвят. Скоро далеко се зачерни нещо на пътя и се дигна прах. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 181. Из полето отдясно зачерни се голямо множество хора. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 184-185.
3. Прен. Обхваща ме силна покруса, мъка поради загуба на близък човек, в траур съм. Петровият дом се зачерни. Мария всяка сутрин отиваше на гробищата и до обяд не се връщаше. К. Петканов, БД, 195. Имах още една сестра, по-малка от мене, ама тя почина рано от неизвестна болест, та старата съвсем се зачерни и меракът ѝ към семейството закърня. Др. Асенов, ТКНП, 265-266.
4. Прен. Заживявам или водя нещастен живот, обикн. след като се оженвам, омъжвам. Мама не беше склонна да омъжи сестра ми толкова малка. Защо да се зачерня на шестнадесет години? Не е разбрала още нищо от моминството си. К. Калчев, ПИЖ, 104.