ЗАЧÈРНЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зачерням и от зачерням се. И най-храбрият героизъм у честен и честолюбив човек би се сломил пред страха от запетняване името си, от зачерняне лицето си. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)