ЗАЧÈРПВАМ1, -аш, несв.; зачèрпя, -иш, мин. св. -их и (диал.) -ах, св., прех. Започвам да черпя1, да извличам, вземам. Първите български литератори от времето на Възраждането не чакаха обаче появата на пълни руско-български речници, за да зачерпят от богатия вир на руската книжнина и на първо място учебната книжнина. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 380. И ние зачерпахме първата си вяра и упование в бъдещето в скрижалите на миналото. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 182.
ЗАЧÈРПВАМ2, -аш, несв.; зачèрпя, -иш, мин. св. -их и (диал.) -ах, св., прех. Започвам да черпя2, да поднасям на гост питие, сладкиши и др. Зачерпихме гостите ту с едно, ту с друго от наредената маса. Δ Зачерпих го редовно в кръчмата. зачерпвам се, зачерпя се възвр. и взаим. Надонесоха половяци с вино, зачерпиха се хайдути със селяни. Ив. Вазов, Съч. VII, 79.