ЗАЧЕСТÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зачестя като прил. Който става, който се извършва по-често в някакъв момент или период, отколкото преди това; учестен. В лека светлосиня рокля тя идеше срещу мен. Стори ми се, че всички шумове на улицата изчезнаха и останаха само зачестените удари на сърцето ми и ситното потропване на токчетата ѝ. Ив. Венков, ХКН, 111. Какво крие това ту бавно, ту зачестено въртене, подскачане? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 263.