ЗАЧЍНАМ, -аш, несв. (диал.); зачèна, -еш, мин. св. -ах и (остар.) зачàх и зачèх, прич. мин. св. деят. зачèнал и (остар.) зачàл и зачèл, прич. мин. страд. зачèнат и (остар.) зачàт и зачèт, св., прех. Остар. и диал. Започвам1; зачевам2. Да зачинаме по-отрано, по-изнапред. Ч, 1871, бр. 15, 473. Тежкò на ловеца, който от село зачина да чека. П. Р. Славейков, БП II, 161.
ЗАЧЍНАМ СЕ несв.; зачèна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам се, зачевам се. Най-големи мисли, открития и измислици много пъти ся зачинали всред мъчнотии и немотии. Й. Груев, СП (превод), 272. Там, дето Днепър е пробил каменната гора, за да си отвори път, зачинат ся чадърите на половската ордия. Е. Мутева, РБЦ (превод), 67.