ЗАЧЍНЯМ1, -яш, несв.; зачѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да чиня, да правя нещо. Разприпкаха се бързоноги пандури, зачиниха поклони дългополи послушници. Д. Рачев, СС, 277. Па отиде пред коностаса [иконостаса] и зачини ниски поклони пред божия образ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 85. Та е Дойчин сватба зачинил / о ден до ден, до три недели. Нар. пес., СбИБ, 15-16. зачиням се, зачиня се страд. Стоян си сватба дочини, / в село се сватба зачини. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 141.
ЗАЧЍНЯМ2, -яш, несв.; зачѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Застройвам супа. Требе веке да зачиниш чорбата. СбНУ ХХ, 24. зачиням се, зачиня се страд.