ЗАЧЍТАНЕ1 ср. Отгл. същ. от зачитам2 и от зачитам се. Той виждаше в мен поета и ме отличаваше със зачитането си. Ив. Вазов, НО, 15. Добре постъпваме тогава, когато отстъпваме място в превозното средство на по-възрастен човек, изразяваме зачитане на достойнството на всеки един от нашите съученици. Мор. пр VIII кл, 15. Зачитане на държавния суверенитет. Зачитане на гражданските права. Зачитане на интересите.
ЗАЧЍТАНЕ2, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от зачитам се.