ЗАЧОВЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; зачовъ̀ркам, -аш, св., прех. Започвам да човъркам; зачоплям. Извади ножле и пила, зачовърка гладкото, украсено дърво. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. Следователят приклекна край мотора си. Зачовърка го, седна на него и моторът отсечено забумтя. Ив. Венков, ХКН, 55. Залисиите вкъщи, тичането по селските и обществени работи съвсем му отвлякоха вниманието от грижите за бъдещето препитание. „Мама ще ми прехвърли дела си“ – успокояваше се той, когато понякога го зачовъркваше тази мисъл. Г. Караславов, Тат., 242. Имаше един човечец, който все гледаше да стори някоя добрина. Иначе не го свърташе на едно място: ще го зачовърка нещо отвътре, мира няма да му даде. В. Сотиров, ЛНП, 5. зачовърквам се, зачовъркам се страд. и възвр. Той започна да стиска една пъпка на лицето си. – Пак ли се зачовърка? – смъмри го майка му.