ЗАЧÒПЛЯМ, -яш, несв.; зачòпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да чопля; зачовърквам. Николай отегчено се изтегна на чина. Омръзнало му бе да слуша хвалбите им и зачопли с нокът оглозгания ръб на чина. П. Проданов, С, 98. Овцете оттатък реката се успокоиха и зачоплиха младата трева. Х. Русев, ПЗ, 90. Запалили са мандрата – досети се той – и сега бягат! Любопитството отново го зачопли. Щом вече няма опасност, защо да не ида да видя? П. Вежинов, ВП, 25. зачоплям се, зачопля се страд. и възвр.