ЗАЧОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зачорèя, -èеш, мин. св. зачоря̀х, прич. мин. св. деят. зачоря̀л, -а, -о, мн. зачорèли, св., непрех. Диал. Започвам да слабея, да линея; залинявам. Той е зачорял. Н. Геров, РБЯ II, 140. Кой го знае от що е зачорял. Ст. Младенов, БТР I, 778.