ЗАЧУ̀ДВАМ, -аш, несв.; зачу̀дя, -иш, мин. св. -их, св. прех. Предизвиквам учудване у някого, нещо; учудвам, изненадвам, удивлявам. – Ела, даскале, ела. Кондарев се колебаеше. Поканата го зачуди. Ем. Станев, ИК I и II, 173. След Ню Йорк Чикаго не може да зачуди посетителя. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. А стрина Венковица зачуди цялата махала! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. Грамадни обществени къпални (бани и хамами) навсъде в Турция зачудват погледа със смелостта на кроежа си и костуването на направата. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 133.
ЗАЧУ̀ДВАМ СЕ несв.; зачу̀дя се св., непрех. Обзема ме учудване; учудвам се, изненадвам се, удивлявам се. Тогава Дочоолу ме видя, че стоя в ковачницата и много се зачуди, че не ме е забелязал преди това. К. Калчев, ПИЖ, 143. Аз не бях го видвала коджа време, та се зачудих, като го видях сега – толкова се променил. Т. Влайков, Съч. II, 26. Още първия празник Кольо я пресрещна на улицата – уж случайно. Ала тя не се зачуди: може би знаеше, че ще го срещне. Г. Райчев, ЗК, 157. Кога излезе навън татарче, / той си погледна по синьо небе: / от синьо небе кървав дъжд вали. / Той се зачуди, назад се върна. Нар. пес., СбВСт, 61. ● Нар.-поет. Чудом се зачудвам; чудо се зачудвам. Снощи, бре, Сирма ле главиле, / в утрин бе, лишан [нишан] ле ворнала. / Юнак се чудом зачуди. Нар. пес., СбНУ ХII, 24. Изведоа гиздава девокя / да цалива рака по трапеза, / ка я виде слуга Аливера, / ка я виде, чудо се зачуди! Нар. пес., СбНУ LХV, 365.