ЗАЧУ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зачудя и от зачудя се като прил. 1. Който е обхванат от учудване, който изпитва учудване; учуден, удивен, изненадан. – Кой ме вика? – обади се зачудената катеричка. О. Василев, ДГ, 28. – Какво? Няма ли още Боримира? – попита той зачуден. Ив. Вазов, Съч. ХII, 54. Защо така зачуден / ме гледаш, сякаш че току от сън събуден? / За други времена е твоят идеал. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 111.
2. Който изразява учудване; учуден, удивен, изненадан. Теодосий издигна главата си и погледна говорещите със зачуден поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 369. Още при пръв поглед той и Огнянов изпуснаха по един зачуден вик. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 90. Пътуването през фиорд е пълно със своеобразна красота. Тези своеобразни заливи крият някаква тайна, пред която човек гледа с широко отворени и зачудени очи. Кр. Белев, З, 21. Зачудено лице.