ЗАЧУ̀КВАМ1, -аш, несв.; зачу̀кам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да чукам. Дървеното клепало от селото зачука тържествено. З. Стоянов, ЗБВ II, 38. Вятърът свири в тревите, едри капки дъжд зачукват по стъклата. К. Константинов, ПЗ, 212. Той отиде до купа с дините, зачука ги с коравите си пръсти, избра една и се върна. Й. Йовков, ЧКГ, 33. Превръзката на главата ѝ беше натисната над очите ѝ: – Ох, сестро, ще умра... Като ме зачукала една глава – нищо не виждам! Д. Талев, ПК, 352. Нечия ръка зачука малката камбанка пред караулното. НА, 1963, бр. 4719, 4. Зачукаха в ковачницата пак, / духалото отново запъхтя... П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 65. зачуквам се, зачукам се страд., възвр. и взаим. – Дали пък не е някой празник днес? – Аа – заклима глава и се зачука по челото. Изкуфяла глава. Бре, сине, бре, днеска е обсечене, бре. Кр. Григоров, ОНУ, 52. Той улови броеницата за червения ѝ пискюл и я разтърси, та да се зачукат едно в друго зърната ѝ. А. Гуляшки, СВ, 318. зачуква се, зачука се безл. Зачука се силно вратата. Додето се питах кой може да иде толкова рано, в стаята ми влезе роднината на Зои. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 927. – Като се зачука посред нощ, рекох си – ей ги, пак идват. В. Попов, Избр. пр, 69.
ЗАЧУ̀КВАМ2, -аш, несв.; зачу̀кам, -аш, св., прех. 1. Вкарвам, прикрепям някъде нещо остро, като го чукам; заковавам2, забивам2. Жельо Гърбунов зачукваше гвоздей на стената зад тезгяха. Д. Немиров, Д № 9, 27. Посадих я [фиданката] с мерак, зачуках ѝ едно колче, та я вързах дор три пъти с мамулеви шумки. Г. Краев, СбСт, 137. Неделчу ръце притиснах, / бели му пръсти разперих, / под нокти клинци зачуках. Ц. Церковски, Съч. II, 215.
2. Прикрепвам, приковавам нещо някъде, обикн. чрез гвоздеи или кабърчета, които чукам; заковавам2. Кастрих, каквото можеше да се окастри, зачуках летвите по оградата. Ем. Манов, ПС, 11. Той отлично би видял как зад широко отворения фабричен прозорец майка му зачуква парче по парче каишките на хиляди налъми, които се фабрикуваха за германската войска. Ив. Хаджимарчев, ОК, 17. Зех да се огледвам наоколо, да докопам нещо, с което да зачукам капака по-здраво. Тем., 1881, кн. 2, 35. Зачуквам картина. Зачуквам подкова. Зачуквам подметка.
3. Прен. Жарг. Поставям някого в крайно неудобно, неизгодно положение в определен момент, обикн. с някаква реплика, въпрос, аргумент и под. – Той го зачука с въпроса си дали може с организационната си дейност да прикрие научното си бездействие. зачуквам се, зачукам се страд. Пластинките се извиват дъговидно, а на ушичките им се пробиват малки дупчици, в които се зачукват прерязани откъм върха карфици. К, 1963, кн. 1, 46.