ЗАЧУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; зачу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Покривам нещо или някого, обикн. добиче, с чул, с покривало; зачулям. Доволен от препускането, той затъкна пискюллията камшик в навущето си и зачули конете. Хр. Пелитев, СбСт, 310. И писарят се извади на портрет с жена си и детето си, ама като си зачулил фотографът главата, малкото се разплакало. Чудомир, Избр. пр, 73. Преминах въжето, слязох от коня. Турчелята го взеха, та го зачулиха с чул и го развождат. М. Кънчев, В, 194. зачулвам се, зачуля се страд. и възвр.