ЗАЧУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зачумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Заразявам с чума, правя някой да заболее от чума (Н. Геров, РБЯ); зачумям.
2. Правя жест с вдигната, присвита в лакътя ръка и разперени или събрани пръсти на китката, които силно тръскам по посока на човек, като смисълът на жеста е клетва този човек да се разболее, да умре от чума, но всъщност обикн. се изразява силно недоволство, възмущение от него; чумосвам, зачумям. Старата изсъска, зачуми го, жена му се развика. Той тръгна да излиза, заплете крака и падна до портата. Кл. Цачев, ГЗ, 23.
ЗАЧУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; зачумя̀ се св., непрех. Диал. Заразявам се, заболявам от чума (Н. Геров, РБЯ); зачумям се.