ЗАЧУ̀ПВАМ1, -аш, несв.; зачу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да чупя. Той бързо зачупи с пръсти комата и лакомо задъвка като гладен, който най-добре изпитва сладостта на хляба. Т. Харманджиев, КЕД, 36. Димо я изгледа, изпсува я, запрати камък след нея и с още по-голямо настървение зачупи сухия плет. К. Петканов, МЗК, 274. Първият, който става на крака, стои един миг в недоумение; после зачупва ръце и чака ставите му да изпукат. Л. Стоянов, Х, 55. – Мъничък съм аз още, велики войводо – зачупи вежди Бабчор. – С момите аз още си играя. – Наоколо се дигна смях и весела глъчка. Д. Талев, С II, 217-218. зачупвам се, зачупя се страд.
ЗАЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; зачу̀пя се св., непрех. Започвам да се чупя. Бурята се усили, клонете на дърветата зашумяха и се зачупиха над главите им. Й. Йовков, Ж 1945, 175.
ЗАЧУ̀ПВАМ2, -аш, несв.; зачу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отчупвам малко от нещо (обикн. от цял хляб), за да ям от него. Не зачупвай този хляб да не съхне, трябва да доизядем другия. зачупвам се, зачупя се страд.
ЗАЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; зачу̀пя се св., непрех. Диал. Отчупвам се, чупя се малко, отчасти. Шилото играеше в ръцете ми и не можеше да си намери място върху подметката, а клечките се зачупваха наполовина, възсядаха се и правеха грозни и неравни редове. Ст. Чилингиров, ХНН, 87.
ЗАЧУ̀ПВАМ3, -аш, несв.; зачу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Спец. Правя чупки, обикн. на дреха; начупвам. зачупвам се, зачупя се страд. Полата леко се зачупва в талията.