ЗАЧУ̀ПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от зачупвам2 и от зачупвам се; отчупване.
ЗАЧУ̀ПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Спец. 1. Отгл. същ. от зачупвам3 и от зачупвам се; начупване.
2. Чупка. Първо се тропосва средният шев, който се свива с набор или със зачупвания до съответната му дължина. Т. Кръстев и др., ТГДО, 29.