ЗАША̀ВАМ, -аш, св., непрех. и (рядко) прех. Започна да шавам. В ръцете ѝ беше детето – мъничко детенце, повито и стегнато. Очите бяха затворени, но мъничките устица зашаваха, като че бозаят. Й. Йовков, ЖС, 29. В крепостта засвириха дружно тръби и комай едновременно с това в дъното на Царев друм зашаваха конници. Ст. Загорчинов, ДП, 491. Очичките му зашаваха из двора, вдигнаха се към къщата... Б. Несторов, АР, 279. В гърдите му зашава зверовито желание да го причака навън. Ив. Вазов, Съч. ХII, 191. Тройо кехая накриви гуглата си над веждите, изпъчи се, протегна ръка, зашава пръстите си и извика. К. Петканов, ЗлЗ, 208. зашавам се страд.