ЗАШАМАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашаматя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Започвам да шаматя, да правя шамата, шум; зашумявам1.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)