ЗАША̀РВАМ1, -аш, несв.; зашàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да шаря1, да пиша или да правя шарки; зашарям1. Той взе друг лист и пак зашари по него. Рисуваше каналите, техните тунели и връзки. Ст. Станчев, НР, 49. Той извади от бележника си тънко моливче и червеното остро езиче на графита зашари по бялото листче. Б. Йосифова, БЧМ, 35. Тя зашари плетивото с различни фигурки. зашарвам се, зашаря се страд., възвр. и взаим. Започнаха да играят на индианци и се зашариха с различни бои по лицето.
ЗАША̀РВАМ2, -аш, несв.; зашàря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. С предл. из, по. Започвам да шаря2, да се движа или да правя движение с нещо по нещо друго в различни посоки; зашарям2. От вълнение стана прав, тури ръце отзад и нервно зашари из стаята. К. Петканов, СВ, 149. Гришата стана. Ръцете му нервно зашариха по джобовете – търсеше цигари. Кл. Цачев, СШ, 8. По оградата на градината зашариха светлини на автомобилни фарове. Х. Русев, ПЗ, 66. Пъхнах ръка под тънкото му палтенце и зашарих с пръсти по неговия костелив гръб. Куршумът бе пронизал слабичкото му тяло точно в областта на десния бъбрек. П. Вежинов, ЗНН, 183. Погледът му стана неспокоен. Задиша тежко-тежко и отново зашари с очи по тавана. П. Михайлов, МП, 82.