ЗАШЕМЕДÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зашемедя като прил. Остар. и диал. Който не може да мисли ясно, трезво, правилно поради глупост, гняв или под влияние на алкохол, упояване и др.; зашеметен. Но сичкото това говорят ситите стомахи, тлъстите шкембета и зашемедените кратуни, т.е. нашите чорбаджие. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 11, 43. У Делфи туряли една вещица Пития на стол с три крака над една пещера, из която излизали смрадливи пари: зашемедената Пития бленувала. ВИ, 24. Усетих да ми ся изкачва кръвта в мозъка. Зашемеден извън себе, отворих вратата и изтягнах ся на одъра. Й. Груев, (превод) БКн, 1959, кн. 1, ч. 2, 93.
– Друга форма: зашемадèн.