ЗАШЕМЕДЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Зашеметителен. Вселената без любов!... – животът преобърнат на една монотонна Сахара – има ли нещо по-зашемедително, по-светоломно? Ив. Вазов, Съч. Х, 48.
