ЗАШЕМЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашемедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Зашеметявам. Най-напред тие [мъжете] ги бият със своите тояги по главите и по гърбовете и зашемедяват ги, а после ги хващат за ръка и влекат ги към някой шумак. Знан., 1875, бр. 20-21, 311. Виното ме зашемеди. Н. Геров, РБЯ I, 142. зашемедявам се, зашемедя се страд.
ЗАШЕМЕДЯ̀ВАМ СЕ несв.; зашемедя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Зашеметявам се. Извади от дрехата си едно писмо и ѝ го протегна. Познат, мил почерк пробегна пред очите ѝ. Главата ѝ се зашемеди – да не падне, тя се облегна на оградата. Г. П. Стаматов, Разк. II, 190. – Че и мене, не знам защо тъй, твърде ми са зашемедява главата и зле ма щрака къде слепите очица. Ил. Блъсков, ПБ III, 38.