ЗАШÈПНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от зашепнувам и от зашепнувам се; зашепване1, зашъпване, зашушване.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. – Друга форма: зашъ̀пнуване.
