ЗАШЕПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашептя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зашептя̀л, -а, -о, мн. зашептèли, св., прех. Поет. Зашепвам1; зашъпвам, зашушвам. Ти може да си партизанин, но пред народа не се перчи! Ицката млъкна, бойците зашептяха одобрително. В. Андреев, ПР, 133. Панко се наведе към Радой, загледа го втренчено и зашептя със съскащ глас: – А какво още ще чакаме, а? Откога братушките се бият, бият се и за наше добро, а ние със скръстени ръце ли да стоим? Д. Ангелов, ЖС, 374. И тогава старата гора / зашептя легендата велика – / ясна като пиринска зора. О. Орлинов, П, 80. зашептявам се, зашептя се страд. зашептява се, зашепти се безл.
– Друга (остар.) форма: зашъптя̀вам.