ЗАШЍБВАМ1, -аш, несв.; зашѝбам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да шибам. Балчев откачи нагайката и с все сила зашиба селяните. Ем. Станев, ИК III и IV, 469. – Сурава, сурава година – и бързо го зашибвам по гърба с пръчката. Т. Влайков, Пр I, 249. По едно време чу как вятърът зави навън и по стъклото на прозореца зашиба дъжд. Й. Йовков, ЖС, 105. Зимен вятър клоните зашиба, / запищи безкрайното поле. Сл. Красински, ЗО, 60. Екна буря, / земя тресе, / град зашиба / кър понесе. Ц. Церковски, Съч. II, 36. зашибвам се, зашибам се страд., възвр. и взаим.
ЗАШЍБВАМ2, -аш, несв.; зашѝбам, -аш, св., прех. Разг. Пренебр. Пъхам или захвърлям нещо някъде набързо, невнимателно. Виждаме го след някое си време да излиза от черквата. С фес. Аргатската гугла е мушната под сеното. Повече от погърчените аргати разбогатяват и сами стават чорбаджии и първенци. Как да не зашибаш гуглата под сеното? Н. Хайтов, А, 36. зашибвам се, зашибам се страд.