ЗАШЍВАМ1, -аш, несв.; зашѝя, -ѝеш, мин. св. зашѝх, прич. мин. страд. зашѝт, св., прех. Започвам да шия. Как му спорèше трудът, когато заработеше! Наведе се над обущарския тезгях, зачука, зашие, а мълчи и се муси, та се забрави така. А. Страшимиров, А, 139. – Стани, Яно, стани, мама, / всички калфи са станали / и подлèли и помèли, / накроили и зашили. Нар. пес., СбВСт, 373. Тя се навежда над машината и пак зашива съсредоточено. зашивам се, зашия се страд.
ЗАШЍВАМ2, -аш, несв.; зашѝя, -ѝеш, мин. св. зашѝх, прич. мин. страд. зашѝт, св., прех. Разг. Ушивам, избродирвам малка част от някакъв модел, колкото за образец. Зашивам белушки. Н. Геров, РБЯ I, 142. – Дай ми това каре за малко, да си го зашия. зашивам се, зашия се страд.
ЗАШЍВАМ3, -аш, несв.; зашѝя, -ѝеш, мин. св. зашѝх, прич. мин. страд. зашѝт, св., прех. 1. Прикачвам, съединявам с шиене нещо с друго нещо. Противоп. разшивам. Каменов вече бе наслагал каквото му бе нужно в куфара и си зашиваше чиста якичка. Кр. Кръстев, К, 102. Недалеч от канапето седеше госпожа Калинова и зашиваше на едно детско рокле нова дантелка. Т. Влайков, Съч. II, 162. Тие диваци са хранят изключително с риба ..; а облачат са в тюленови кожи, които зашиват с различни жили. Знан., 1875, бр. 1, 5. Почаках шивачката да зашие копчетата на блузата.
2. Съединявам с шиене краищата на нещо скъсано, разпрано (обикн. от плат) или на дупка, отвор, за да го закрия; пришивам. Заши грижливо разпраната на гърба копринена рокля. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 71. Я виж как ти се разкъса ръкавът. Чакай, аз ще го зашия! Й. Йовков, СЛ, 8. Още по-живо момчетата зашетаха насам-нататък, застягаха си раниците, обущата, зашиваха си скъсаните ремъчки. Ем. Коралов, ДП, 116. // Разг. Съединявам краищата на дупка, рана по тялото на някого. – Отишла в болницата да види майка си. Имало болни, които лежат там два-три месеца и те питали дали Райна е още жива? Били я отворили само и пак зашили, без да я оперират. В. Бончева, АП, 88. Би трябвало тази войска да има лекар, способен да вади стрели и да спира гноенето на рани, да зашива разсечена рана. Д. Добревски, БИ, 188-189.
3. Поставям нещо обикн. в дреха, торба, ограждайки го с шев, за да бъде скрито добре. Мислеха някои, че той зашива парите си в някоя дреха или ги копае в земята. Ив. Вазов, Съч. ХI, 19. – Смиловице – рече ѝ той, – вземи грудка пръст от гроба на Ката и я заший в една торбичка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 429. Дадоха петнадесет лири на поп Васил, а вечерта той ми ги даде и ми каза да си ги зашия в дрехите и да не казвам никому, че имам пари. А. Костенцев, С [еа].
4. Прен. Разг. В съчет. с плесница, шамар, един и под. Удрям, зашлевявам; завъртявам2. – Гърчето не ти отговори .. – Ей сега ще стана да му зашия две плесници зад врата. К. Петканов, ЗлЗ, 159. – Изсука се, та ми заши такъв плесник, че звезди видех като в дъното на кладенец. Т. Харманджиев, КВ, 549. – Като ти зашия един шамар, сополът ти на фльонга ще се върже около врата ти. М. Радев, СР, 99. – Нали виждаш, че си пиян. – Кой, аз ли? Я си върви по пътя, че ако ти зашия един. М. Марчевски, ГБ, 65. зашивам се, зашия се страд. И господин Лозев разказа това жестоко донейде суеверие, че ако се заколи прилеп .. и главата му се зашие във възглавницата на някого, донася сигурно щастие. Й. Йовков, ПК, 126. В конфекционното производство към всяка дреха задължително се зашива етикет. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 63.
◊ Зашивам / зашия за полата си някого. Разг. Постоянно съм с някого, карам някого да бъде винаги с мен. Не се каня да те зашивам за полата си. Д. Вълев, З, 88. Зашивам / зашия устата на някого. Разг. Накарвам някого да млъкне, да не говори повече. – Дяволът белки зашива им устата [на дядото и бабата] да не приказоват на младите и да ги не учат? СбНУ ХIХ, 220. Зашивам си / зашия си устата. Разг. 1. Обикн. в пов. Млъквам, преставам да говоря. Зад гърба му на коня седеше нисичък набит човечец. Узнали стария Събо, разбойниците обърнаха към него закачките и шумните си подвиквания. Ала Райко издигна гласа си: – Зашийте си устата, хей-й! Царски люде шетат низ гората, да не целувате земята наопаки! Ст. Загорчинов, ДП, 57-58. 2. Въздържам се да говоря, не казвам нищо, обикн. за да премълча или да прикрия нещо. – Мамо, сгреших – друг път ще си зашия устата! – Ти по-хубаво си завържи краката и стига си миткала край плетищата. К. Петканов, МЗК, 118. – Щом работиш с някого – било мъж или жена – няма да си зашиеш устата, та да занемееш. Кр. Григоров, ПЧ, 155. Зашил съм врат. Рядко. Разг. Надебелял съм. Майка му го хвана за рамото: – Млъкни, Гергане, не закачай човека! Но Герган не спря: – Не виждаш ли какъв врат си зашил? Ще се пръснеш. К. Калчев, ЖП, 51. Зашит с бели конци. Разг. В който лъжата, измамата са прикрити неумело, несполучливо (обикн. за думи, твърдения). Цялата история е зашита с бели конци.