ЗАШЍЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зашиля2 като прил. Диал. Заострен; изшилен. Малките пръсти [на съдията] и на двете ръце бяха въоръжени с дълги зашилени нокте, малко прикривени към края. М. Георгиев, Избр. разк., 189.
