ЗАШЛЯ̀ПВАМ, -аш, несв.; зашля̀пам, -аш, св., непрех. и (рядко) прех. 1. Започвам да шляпам. – Преструва се! – извика друг и камшикът наново зашляпа безмилостно. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. Момичето затича и мокрият край на плитката, тежък и по-тъмнорус, зашляпа по избелялата басма на гърба му. Л. Михайлова, Ж, 75. Тоя ден той донесе от аптеката лекарства за баща си, седна край вадата, взе една пръчка и зашляпа ленивата вода. Х. Русев, ПЗ, 12. Преди да успея да направя нещо, бабата се врътна, щракна ключа отвън и зашляпа с чехли по стълбите. В. Андреев, ПР, 18. Конете зашляпаха и пръхтяха по реката надолу – водата беше плитка сега, посред лято. Д. Талев, С II, 226.
2. С предл. към. Като шляпам, тръгвам нанякъде. Дядо Андрей се поприведе и зашляпа из калта към дома си. К. Калчев, ЖП, 170.