ЗАШУ̀МВАМ, -аш, несв.; зашу̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам, затрупвам нещо с шума, листа, разлистени клони и под.; зашумявам2. Къдравите листа на цвеклото зашумили земята и никъде не се вижда пръст. РД, 1950, бр. 223, 2. Брат ми ма остави / на път, на кръстопът / и на друм, на раздрум: / с шума ма зашуми, / с камъни огради. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 88.
2. Закривам, засенчвам нещо с гъстите си листа, с шумата си. Дръвчетата наедряха, разлистиха се, зашумиха двора. А. Гуляшки, ЗР, 38. Бамбукът има двеста разновидности. Той расте навсякъде в страната. Използува се и като декоративно растение по паркове, зашумил е и къщичката на Хо Ши Мин в Ханой. Ал. Гетман, ВС, 80. зашумвам се, зашумя се страд. По течението на извора се изграждаха с камъни дупки, които се зашумваха с разлистени букови или дъбови клони. Г. Белев, ПЕМ, 93.
ЗАШУ̀МВАМ СЕ несв.; зашу̀мя се св., непрех. 1. За растение, растителност – покривам се с листа; зашумявам се, разлиствам се, раззеленявам се. – През пролетта, щом гората се зашуми, с още двама души прехвърлихме границата. П. Вежинов, ВП, 68. Гъсто се е зашумил, навит на високи притки, зелен фасул. Т. Влайков, Съч. II, 205.
2. Прен. Диал. Затварям се, скривам се някъде от очите; потулвам се (Ст. Младенов, БТР). Какво сте се зашумили тука, та не може човек да ви найде. Ст. Младенов, БТР I, 780.