ЗАШУ̀МКВАМ, -аш, несв.; зашу̀мкам, -аш, св., непрех. 1. Започвам да шумкам. Листата се разлюляха, зашумкаха и след малко измежду стръковете се показа млада жена.
2. Тръгвам нанякъде, като шумкам. Преметна той тояжката на другото рамо и зашумка из горския път. Ст. Даскалов, ПЯ, 51.