ЗАШУМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашумоля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х и -ѝх, прич. мин. св. деят. зашумолѝл и зашумоля̀л, -а, -о, мн. зашумолèли, св., непрех. Започвам да шумоля. Настъпи вечерта. Над гористите балкански върхове изгря луната. Посребрената гора зашумоля. А. Каралийчев, НЗ, 86. Новата рокля зашумоля, раздипли се около нея. Н. Нинов, ЕШО, 29. Духна хладен вятър и широките лозови листа зашумолиха. К. Петканов, ЗлЗ, 90. След малко, когато отново зашумоли с чертежите, почувствува мекота на кадифена плът върху края на пръстите си. Д. Кисьов, Щ, 13. Младши лейтенантът развърза раницата. Бръкна. Напипа дрехи, зашумоляха книжа. Б. Несторов, СР, 108. И вкупом се подсланяме на завет. / Зашумолява шумата над нас. Бл. Димитрова, Л, 39. зашумолява се, зашумоли се безл.