ЗАШУМОЛЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зашумолявам и от зашумолява се. – Някой звук на хищен звяр или зашумоляването на буките от внезапно явил се ветрец – те опомня. Д. Калфов, ПЮН, 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)