ЗАШУМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зашумтя̀л, -а, -о, мн. зашумтèли, св., непрех. Остар. Поет. Започвам да издавам шум, да шумтя; зашумявам1. И затрептят, зашумтят и разнесат се отведнъж жаловити и тънки звукове. Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Буря в небеса вилнее, / вихър луд се влачи: / .. / Ту по сламената стряха / зашумти, затропа, / ту на порти като пътник / закъснял захлопа. К. Христов (превод), Мис., 1899, кн. 4, 482.