ЗАШУ̀ШВАМ, -аш, несв.; зашу̀шна, -еш, мин. св. -ах, прех. и непрех. 1. Започвам да шушна, да шепна; зашепвам1, зашушуквам, зашептявам. Славова зашушна на мъжа си бързо, задъхано. Х. Русев, ПЗ, 202. Като доближи уста до самото Христово ухо, зашушна му нещо бързо и сподавено. Ц. Церковски, Съч. III, 146. Малко надалече от хорото, край дувара, наредиле са стари баби, забърборале, зашушнале: – Марий, че честита булка! Ил. Блъсков, ПБ, 51-52.
2. Започвам да шушна, да шумоля, да шумя леко. Колко приятно пече огънят. Пламъците му лижат черното котле, окачено на веригата, и водата зашушва. Н. Каралиева, ЯЧ, 24. Зашушнаха вейки и блатна тръстика, / потрепнаха сочни прохладни лъки, / и нейде далеко тревожно заблика / тревожният ромон на будни реки. Хр. Ясенов, Събр. пр, 73. Някой бързо стъкна буен огън, / чайникът зашушна, закипя, / мъничка хармоника безгрижно / край огнището запя. Д. Пантелеев, ВДК, 33. зашушвам се, зашушна се страд. зашушва се, зашушне се безл.