ЗАШУШУ̀КВАМ, -аш, несв.; зашушу̀кам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да шушукам; зашушвам, зашепвам1, зашептявам. Публиката се размърда и зашушука. Елин Пелин, Съч. IV, 117. Жените се разтичаха из махалите, зашушукаха край вратниците. К. Петканов, МЗК, 165. – Виждам – зашушука приведен към ухото на Самуила, – повечето са обути с опинци, нямат си войнишки обуща. Мнозина са в селските си дрехи. Д. Талев, С, 169. Шестата мома и първият момък зашушукват помежду си. П. Тодоров, Събр. пр II, 274. Тя зашушука нещо на ухото на другарката си. зашушуквам се, зашушукам се страд. зашушуква се, зашушука се безл. Вечерта на 6 ноември 1945 година се зашушука, че Димитров е пристигнал вече в своята родина. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 300.