ЗАШЪ̀ТКВАМ, -аш, несв.; зашъ̀ткам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да шъткам, да казвам „шът“, „шит“, „шъ“; зашитквам. По едно време някой запя и много от дърварите зашъткаха за внимание. Д. Цончев, ЧС, 136. Стоичко избухна, завика, зашътка, но щъркът .. не побегна. Елин Пелин, Съч. II, 11-12. Филип зашътка с уста да мълчи. П. Стъпов, ГОВ, 64.