ЗАЩА̀ПВАМ, -аш, несв.; защàпам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Започвам да щапам, да вървя. Само след пет минути .. войничетата защапаха в строй по шосето за града. Г. Караславов, ОХ II, 508. И след кратко бавене преметна торба на рамо, взе мотичката и чевръсто защапа по витата пътека, простряна надолу всред буйните лозя. Ц. Церковски, Съч. III, 9. Воловете усетиха кой ги подкарва, но все така спокойно защапаха с отмерена крачка из нивата, която бяха орали години наред. П. Велков, СДН, 160.
2. Обикн. с предл. към. С щапане тръгвам нанякъде. Севда се прибра вкъщи бледа и замислена. И като се повъртя насам-нататък, попита свекърва си и защапа с везаните чехли към реката. Г. Караславов, С, 114.