ЗАЩАПУ̀КВАМ, -аш, несв.; защапу̀кам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Започвам да щапукам. Още щом пукнеше пролетта, баба Наца защaпукваше из двора. Ст. Даскалов, СД, 159.
2. Обикн. с предл. към. С щапукане тръгвам нанякъде. Дядо Иван остави върлината на дръвника и ситно-ситно защапука към къщи. Ст. Марков, ДБ, 196. Стойчо пъргаво си облече палтото и мълчаливо тръгна. Муката защапука с боси крака след него. В. Ченков, ПС, 15.
– Друга (диал.) форма: защъпу̀квам.