ЗАЩИТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. Остар. Книж. Защитник. Във время Мохамеда II-го тия юнашки защитители на царството получили права и преимущества по-обширни. БКн, 1858, кн. 2, 222. Те научиха, че той – царят – заповядва на свободни человеци, а не на роби и че народите не са му подчинени, освен само за да им бъде той като баща, защитител на законите и прибежище на сиромасите и угнетените. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 354.