ЗАЩЍТНИК, мн. -ци, зват. (остар. книж.) -ко и -че, м. 1. Лице, което защитава, брани с борба, бой някого или нещо; бранител. В единия ъгъл, по зеленясалите плочи, бяха натъркаляни избитите защитници на крепостта. А. Дончев, СВС, 584. Огънят върху котата се усили, но немците предприеха атака едва след два часа. Атакуващите не бяха повече от двеста души и защитниците ги отблъснаха леко – без да стане нужда да се залавят за бомбите. П. Вежинов, ВР, 276. Македонците на Александра Велики влязоха в Гордия. С писък бягаха по улиците шепата защитници на града и хвърляха оръжията си. А. Каралийчев, ПГ, 81. Малкият защитник на комуната погледна сериозно стареца, подпря до стената двойно по-голямата от себе си пушка и се залови за работа. Хр. Смирненски, Съч. III, 197. Защитници на отечеството.
2. Лице, което се застъпва с дела и доводи в полза, подкрепа на някого или нещо, отстоява интересите, правото на някого или нещо; покровител, застъпник, бранител. От този ден старата жена остана едничкият защитник на детето в живота. Г. Райчев, ЗК, 143. По църковния въпрос Славейков бе известен като борец срещу чорбаджиите и ето че сега пак бе въстанал срещу техните нови съблазни – приятел на народа и защитник на неговото достойнство. С. Радев, ССБ, 79. Той беше голям защитник на славянските имена срещу „пристъпа на чуждопоклонството“, както наричаше модата да се дават „ненашенски“ (пак по негов израз) имена на децата. Б. Болгар, Б, 104. Но и двамата били пламенни защитници на правдата и на правото. Н. Михайловски и др., ОИ (превод) 320. О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, / .. / А ти, боже, на разума, / защитниче на робите, / .. / Вдъхни секиму, о, боже, / любов жива за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19.
3. Юрид. Лице, обикн. адвокат, което защитава една от страните при съдебен процес; защита. Обвиненията бяха сериозни, а нашите другари нямаха адвокати. Родителите им, съвсем бедни хора, не можеха да заплатят на защитниците. Според закона съдът бе назначил служебен адвокат. Д. Жотев, ПМИ, 31. Сам Стамболов бе обещал да се яви защитник по делото, но сега бе зает с подготовката на събранието и остави един свой човек да се занимава с адвокатската му работа. В. Геновска, СГ, 227. Два защитника, – един за обвиняемия, а други за обвинения – излагат сериозно подробностите на делото. Знан., 1875, бр. 15, 236. Служебен защитник. Официален защитник.
4. Спорт. Играч от защитата при футбол, баскетбол и др.; бранител. Водачите на колоните започват водене на топката към срещуположния кош. Защитниците излизат и препречват пътя им. Б. Такев и др., Б, 78. Всеки отбор се състои от по 11 играчи, които се разполагат по терена съобразно възприетата тактическа система на игра, например – един вратар, четирима защитници, двама полузащитници и четирима нападатели. В. Ангелов и др., Ф, 5. Страничният защитник е натоварен със задачата да противодействува на играта на противниковото крило, което играе в съответната страна на игрището. В. Ангелов и др., Ф, 167. Централният защитник [във футбола] трябва да бъде по възможност висок играч. Неговият преимуществен район на действие обхваща централната част на игрището. В. Ангелов и др., Ф, 165-166.