ЗАЩЍТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до защитник и до защитничество. Не може да се отминат известни моменти в пиесата на младия автор, които говорят за усет към сценичното въздействие (изповедта на Свиленова пред Донков в края на второ действие, както и защитническите реплики на д-р Багрилов и Райкова пак там). БНТ, 1941, бр. 215-216, 2.
2. Който се отнася до защита. Представителите на породата са интелигентни, но непокорни кучета, които имат силно изразени защитнически инстинкти. БА, 2018, бр. 15 [еа].