ЗАЩЍТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Проява, дейност на защитник; защита. А оттогава насетне, именно от 1856-1857 г., започва сърдечната му [на Д. Миладинов] ревност към народа и храброто му защитничество. К. Шапкарев, МЖБМ, 15. Зад фасона на национално защитничество прозира не друго, а защита на лични и корпоративни интереси. Земя, 2017, бр. 219, 17.