ЗАЩЍТНИЧКА ж. 1. Жена защитник на някого или нещо; защитница, пазителка, бранителка. Но ако за човека ужилването е неприятно, за самата пчела то е смъртоносно. Като че ли природата е проявила „нецелесъобразност“ и „жестокост“ към себеотрицателните защитнички на пчелното семейство. К, 1966, кн. 4 [еа]. Тя е вегетарианка, защитничка на правата на животните.
2. Юрид. Жена, обикн. адвокат, която защитава една от страните при съдебен процес; защита. Защитничката на подсъдимия е заминала за Индия, а самият той иска именно тя да го представлява пред съда.