ЗАЩИТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); защитя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Защитавам. – Тя нищо не ми е направила – защитяваше я Лазар, защитяваше я от себе си. Д. Талев, ЖС, 275. У една кула живееше преди няколко векове някой си благороден лакониец на име Христодул, мъж добър и юнак. Той защитяваше повсъде притеснените. Р. Блъсков, ТПД (превод), 75. Разногласието на родителите не е по-малко вредително за поправянието на децата; когато например бащата иска да посъди сина си за някоя погрешка, а майката се намесва, държаща негова страна, [тя] зема да го защитява. У, 1870, бр. 3, 35. Говори са, че част от английската флота ще отиде в Босфора под предлог да защитява интересите на своите поданици. НБ, 1877, бр. 75, 290. защитявам се, защитя се страд., възвр. и взаим. Искаха [християните] чрез писмени прошения .. и правото да служат наравно с турците във войската, с цел да научат да са служат с оружията и да бъдат в положение сами да са защитяват. НБ, 1877, бр. 64, 250. Седемте Помпееви легиони храбро са защитявали, но те нямали опитен полководец. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 343.