ЗАЩЍТЯМ1, -яш, несв.; защѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Захвърлям, забутвам. – Къде защити ножиците ми, бре? Т. Панчев, РБЯд, 133. защитям се, защитя се страд.
ЗАЩЍТЯМ СЕ несв.; защѝтя се св. Диал. Завирам се, забутвам се някъде. – Како си са защитил там? Т. Панчев, РБЯд, 133.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЗАЩЍТЯМ2, -яш, несв. (индив.); защитя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Защитавам. Но в предидущая песен видяхме, че Горска дива или самодива защитяла Еньо Миховото стадо и имала разговор благоволен с него. Г. С. Раковски, БС I, 164. защитям се, защитя се страд., възвр. и взаим.