ЗАЯ̀ДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от заядам1 и от заядам се; заяждане1.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЗАЯ̀ДАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от заядам2 и от заядам се; заяждане2, заядване, заядка2.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЗАЯ̀ДАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от заядам3; заяждане3.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)